Пресконференция в МС - всеки репортер е донесъл по една торта с лика Му и я е сложил пред себе си - никой не пита нищо – едновременно духват свещите и напускат. Той мисли, че сънува, излиза на улицата - там хората са си поставили калинка на ревера и тихо обграждат сградата на МС - никой не вика името му и не иска да се снима с него. Той се обажда и нарежда разследващи журналистки да разкажат как ъндърграундът е организирал това, за да клати правителството - те обаче са разлюбили властта и не искат да правят "възстановки". Ситуацията се усложнява - режимът потъва в информационна тишина и се срутва. Той взима осемте дистанционни и ги изгаря - оглежда се в черния празен монитор на плазмата и разбира, че никой вече не иска да слуша как всъщност е щастлив, но само мрънка, а Той строи зали и магистрали.... сяда да изиграе един последен белот с охраната, кучето Борко кротко се свива в краката му. Цецка звъни от Виетнам разтревожена - Той не вдига - тя не знае, че всичко е свършило и вече няма да ходи на фризьор всеки ден. Искра Фидосова пее тъжни песни на Софи Маринова и си разчиства кабинета... Само Бареков продължава да чете избрани цитати от речите на Гьобелс, да вика камионетките и да не подозира, че санитари с усмирителните ризи вече пътуват към него.
Снимка:Иван Бедров в Туитър