Орхан Памук
Бях пред джамията вчера. Молещите се и килимчетата бяха повече. Наоколо всичко бе особено притихнало. Беше горещо. Обективите на камерите и апаратите не спираха да обхождат като с радар събралите се хора.
За пръв път виждах молитва им. Редици от мъже. Повечето млади. С обърнати нагоре длани. Коленичеха и се молеха. Бяха до мен - чувах думите, които шепнеха.
Имах усещането, че сме тук, за да ги предпазим. Видях хора, които познавам - съпричастни. Момчето, което написа, че се извинява и направи групата „ Цвете за свободна България” също бе тук. Беше спокоен. Нямаше ги черноризците.
Само Бог и молещите се. И ние, които имаме служения в други дни и наричаме Бог с други имена, днес също се помолихме – за спокойствие и мир. Знаех, че ни чува.
По оградата на джамията имаше цветя. На голямата петъчна молитва бяхме заедно.Тръгнах си със спокойно сърце.
Някъде в мен все още има гняв.
Снимката е от албума на Магдалина Генова
Разплака ме!
ОтговорИзтриванеБЛАГОДАРЯ ЗА ТАЗИ ИСТИНСКА ЧОВЕЧНОСТ!!!