Правителството поиска вот на доверие от парламента, преди държавните институции да са дали на парламенарната комисия за контрол над използването на СРС информацията по случая с подслушването, за да извърши тя проверка и да уведоми обществото какво се случва. С непредоставянето на информация е бламирана дейността на парламентарната комисия, избрана с мнозинство от 130 гласа "за", 9"против", 26 "въздържал се".
Същото това мнозинство, избрало комисията, която трябва да гарантира ненакърняване на правата и свободите на гражданите от незаконосъобрано използване на СРС, сега е призовано да гласува вот на доверие към управлението, което напълно игнорира парламентарния /гражданския контрол над използването на СРС.
Депутатите не дават лично доверие - те са трансмисия на доверието, поверено им от гражданите чрез избори. Преди да го трансферират към управлението политическите предствители трябва да изпълнят процедурата по граждански/парламентарен контрол. Когато чрез нея се потвърди, че доверието е ненакърнено, едва тогава депутатите могат да го "инвестират" отново в политиката на кабинета. Всичко друго като подход е нелегитимно.
Страхът парламентарната комисия да не установи нелегитимно използване на СРС от службите, продуцира изпреварващо искане на вот на доверие, който няма как да потвърди доверието в управлението, защото премазването на парламентарния/ гражданския контрол от механичната сила на мнозинството, лишава предлаганата парламентарна процедура от източник на доверие. т.е. превръща я в нейната противоположност - недоверие.
